Утро сиво дланите изстиват,
лунна сянка, сама жена.
Няма болка, самотата дива
грабва нейната тъга.
Следва тя децата на града.
Гасне бавно бялата надежда,
тлее нежната душа.
Стъпва тихо, питащи очи
броят децата на града,
хора бързат в глуха суета.
Тъжно протягат празни ръце
[ reklamı gizle ]
[ 163885 ]
Bu döküman AkorMerkezi.com'da yayınlanmıştır. http://www.akormerkezi.com