онова мом4е наивно
страшно искаше да пее
но светът му се исмя в лицето
този свят по4тен привидно
той за зрелишта живее
зрелища поиска от мом4ето
припев:
и театъра запо4на и звездата ми изгря
и скандален и поро4ен срешто себе си вървя..
как ми омръзна този мой театър
фалшивата ми маска с който ме оби4ат
душата пла4е като вързан вятър
а хората ме мислят за зрелишно цени4ен
как ми омръзна този мой театър..
дали ако престана вси4ки ще ме съдят
душата пла4е като вързан вятър
душата настоява себе си да бъда
[ 162298 ]
Bu döküman AkorMerkezi.com'da yayınlanmıştır. http://www.akormerkezi.com