Бягахме от улицата, но пак бяхме там
както във филм - главният герой беше сам !
Улиците в очите са избледнели,
опитвам се да чувствам мисли стари изхабени,
със всеки изминал ден камъка в гърдите натежава
злобата усилва се и от чувствата лишава.
С приятели хиляди имам спомени отминали
прегазени изстинали, забравени за винаги
и няма да останат празни редовете ми по листа ми
като виждам какво става когато на вън се стъмни.
Много редове, много букви - малко истини,
много мисли валящи като дъжд, подгизнали
поемам дълбоко дъх, дробовете пълнят се.
Гледам на пред и виждам няк'ви хора как мъчат се
а, аз все още мърдам, все още дишам
небето ли пада или аз се издигааам ?
На улицата бяхме, под дъжда стояхме
някой просто пусна beat-a и запяхме !
Сплотени както винаги, а не разделени
като кръвни братя от както сме родени.
Няма тъжни вече, всички сме засмени,
а не като на улицата - неизлечимо наранени.
Дните бяха трудни, нощите студени...
...всеки ден разкъсвания от спомени в кръв облени,
[ reklamı gizle ]
[ 164024 ]
Bu döküman AkorMerkezi.com'da yayınlanmıştır. http://www.akormerkezi.com